Преговори на бойното поле: кой ще изкъпе децата?

Вечер. Часовникът показва 20:00, а вкъщи вече е започнал хаосът на „вечерната смяна“. Децата са лепкави – буквално. Едното е покрито с шоколад (или може би кал? кой знае...), другото има следи от диня по блузата, прах по коленете и нещо подозрително в косата, което прилича на броколи.

Аз и мъжът ми се поглеждаме. Моментът е настъпил. Трябва да изкъпем децата.

Първи кръг: отлагане

Аз: „Ти ли ще ги изкъпеш днес?“

Той: „Е, ама нали вчера аз ги къпах?“

Аз: „Не, вчера аз ги къпах. Ти само държа кърпата.“

Той: „Ама нали е teamwork?“

Аз: „Teamwork, ама шампоанът го търках аз.“

Децата вече тичат из коридора, голи и крещящи „НЕЕЕ, не искаме баня!“.

Аз: „Хайде, ако не ги хванем сега, ще е мисия невъзможна.“

Той: „Добре, ама ти почваш първа.“

Втори кръг: преговори

Влизаме в банята.

Аз: „Ти дръж бебето, ще измием голямото първо.“

Той: „Не, не, по-лесно е обратното.“

Аз: „От опит ли говориш? Защото досега винаги аз правя обратното.“

Той: „Добре де, ама голямото е по-бързо.“

Аз: „По-бързо бяга, това искаш да кажеш.“

И докато спорим, 4-годишната вече е избягала в хола, напълно гола, и с гордост вика: „Аз съм гимнастичка без дрехи!“.

Трети кръг: тактика

Аз гоня каката, той държи бебето, което вече е започнало да се дере.

Аз: „Хвани го, моля те!“

Той: „Имам ръце за едно дете! Ти си по-бърза!“

Аз: „Да, но съм и по-уморена!“

След 5 минути хаос гимнастичката е обратно в банята. Победа. Малка, временна победа.

Четвърти кръг: шампоанът

Докато аз мия косата на голямото, той държи бебето.

Аз: „Дръж здраво, че ще се изплъзне.“

Той: „Не съм новобранец.“

В този момент бебето се измъква като мокра риба и почти пада в легенчето.

Аз: „Новобранец си!“

Той: „Просто е много хлъзгаво!“

Пети кръг: драмата

Голямото пищи: „Пари ми на очите! Не искам шампоан! Никога повече!“

Аз: „Не може да ти пари, това е детски шампоан.“

Той: „И аз мразя шампоан.“

Аз: „Това изобщо не помага.“

Бебето междувременно е започнало да плиска вода навсякъде. Подът прилича на малък басейн.

Финал: подсушаване

След 40 минути къпане, гонене, шампоанова драма и наводнение, най-накрая двете деца са чисти. Е, „чисти“ е относително – поне миришат на сапун.

Аз: „Дай ми кърпата, моля.“

Той: „Коя от трите?“

Аз: „Онази, която не е вече мокра.“

Той: „Хмм… няма такава.“

Резултат: подсушаваме с чаршаф. Защото в нашето семейство импровизацията е ключът към оцеляването.

Равносметката

Кой ги изкъпа в крайна сметка? Аз... И той... И двамата. Защото никой не може да мине сам през това вечерно приключение.

И знаете ли какво? Въпреки писъците, гоненето и пръските, в тези моменти има нещо топло и истинско. Да, банята прилича на басейн след цунами, но децата са щастливи. Да, ние сме изморени, но и сме заедно в този хаос.

Преговорите за къпането са семейна традиция. Те не са битка кой ще свърши по-малко, а ритуал, в който си напомняме, че сме отбор – мокър, шумен, но нашият си отбор.

И следващия път, когато пак започнем с „Ти ли ще ги изкъпеш?“, ще знаем: няма значение кой пръв влиза в банята. Важното е, че в крайна сметка и двамата излизаме оттам – мокри, уморени, но с усмивка.