Семейният живот на почивка: ситком без реклами

Преди деца „почивка“ значеше хотел с басейн, коктейл с чадърче и лежане на шезлонг. Сега? Почивката е ситком без реклами – върви без пауза, на живо, и понякога си мисля, че публиката умира от смях… само че публиката сме ние.

Епизод 1: Тръгването

Сцената започва у дома.

Аз: „Ще тръгнем рано, за да избегнем трафика.“

Мъжа ми: „Аз ще се наспя, мина през тоалетната, ще се окъпя, ще пия кафе и...“ - демек стягай сама багажа, товари го и оправи и децата.

Детето: „Йееее отиваме на морееее!“

Бебето показва уникални акробатични номера, докато аз се опитвам да го сложа в столчето...

Реалността:

• Търсим изчезналото Лабубу (намира се в хладилника).

• Спираме за пети път, защото „трябва да ака“.

• В колата вече има повече трохи, отколкото в хлябопекарна.

  
  

Епизод 2: Пристигането

Влизаме в хотела. Рецепционистът ни гледа с усмивка, докато детето пищи, че иска басейн сега, а бебето вече се е съблякло в лобито. Аз се преструвам, че това е „част от шоуто“.

Епизод 3: Басейнът

Сценарият включва:

• мен, опитваща се да намажа всички със слънцезащитен крем (бебето бяга като мокър сапун, детето пищи „не искам крем“),

• таткото, който решава, че може да си почине на шезлонга… за цели 3 минути без да го погледна с ненавист.

• отново мен - изгоряла на рак...

  
  

Епизод 4: Закуската

Преди децата: спокоен бюфет, кафе, тост.

Сега: битка за кифли, разлят сок, 4-годишното си слага три кроасана в джоба „за по-късно“, а 1-годишното хвърля парче диня по съседната маса.

Публиката (другите туристи) аплодира вътрешно, гледайки ме с раздразнен съжалителен поглед.

Епизод 5: Морето

Идилична сцена? Не.

• Едното копае дупка, в която после аз се спъвам.

• Другото яде пясък.

• Татко е заспал.

• Аз жонглирам между чадъра, водата, мокрите хавлии, играчките и сандвичите, които вече са станали sand-вичи (буквално).

  
  

Епизод 6: Вечерта

Всички са изтощени. Аз мечтая за тиха вечеря.

Реалност:

• Детето тича около масата в ресторанта.

• Бебето хвърля прибори.

• Аз се усмихвам неловко на съседната двойка без деца, която си мисли: „Това никога няма да ни се случи.“

  
  

Сезонен финал

В края на „почивката“ ние сме по-уморени, отколкото преди тръгването.

Но пък имаме снимки – хаотични, смешни, разпилени. Имаме спомени – за това как малкият каза „вода“ за пръв път на плажа. Имаме и истории, които ще разказваме години наред.

Семейната почивка е ситком без реклами – пълен с шум, неочаквани обрати и много смях. Да, няма тишина и спокойствие, но има най-важното – ние сме заедно. И това е най-хубавото шоу на света.