Детски вселени

Казват, че децата обичат границите. Моето ги прескача като олимпиец на кофеин. Хумористичен разказ за майка, която се опитва да бъде последователна, докато реалността ѝ крещи „НЕ!“. Защото между теорията на gentle parenting и прахта под дивана има цяла пропаст – пълна с хляб, лепенки и детски аргументи.

Децата вярват в Дядо Коледа, феята на зъбките и… всяка дума на мама. Хумористично-трогателен текст за силата на родителските думи – как могат да изградят увереност или страх. История за чорапи, сълзи и най-истинската магия: любовта, казана навреме.

Gentle parenting звучи като хармония, съчувствие и спокойствие. На практика? Банан в лицето, истерии преди обяд и майка, която шепне „Виждам, че си ядосан“, докато вътрешно брои до 10 и стиска солета. Хумористичен поглед към родителството между теорията и реалността.

Факт или мнение? „Мамо, ти си лоша!“ – казва дъщеря ми на 4 с най-сериозния си тон. Но това е мнение, не факт. Как да научим децата да различават фактите от мненията – за да не се обиждат, да не обиждат и да влязат в училище с важна суперсила?

„Моето дете яде само сух хляб и въздух. Живо е. Благодаря.“ Малкият гурме експерт отказва всичко – от домашни приготвено пюре до яйце във формата на звездичка – и избира… коричка хляб от пода. Сестра му (на 4) пък има хранителен списък от точно пет продукта. Хумористичен поглед към детските хранителни „диети“ и спокойствието, че това е просто фаза.

„Мамо, обичай ме ПОВЕЧЕ (или как да балансираш между две деца и себе си, без да избухнеш в сълзи – поне не публично)“ Истинска история за живота между две деца с големи нужди, едно кафе, което винаги изстива, и опитите на мама да даде любов на всички – включително на себе си. Хумор, хаос и детската гледна точка в едно.

„Мамо, искам сладолед за вечеря! (или как се поставят граници, без да се изнесеш в друга държава)“ Всички книги казват, че „децата обичат границите“. Моето ги минава като танк през дантелена порта. Сладолед в супата, летене от дивана и динозаври по стената – хумористичен разказ за битките по поставянето на граници и защо банята понякога е единственото място за тишина.

„Мамо, обичам те… но съм те сринал психически 4 пъти днес.“ Добре дошла в деня на всяка майка – смесица от любов, истеричен смях и банани на пода. В тази весело-саркастична статия ще се припознаеш в малките сривове, големите „обичам те“ и хаоса, който наричаме майчинство. Чети, усмихни се и помни – ако си срината 4 пъти на ден, значи си на прав път.