Първият учебен ден – мисията „оцеляване“ започва

Има дати, които се отбелязват в календара с червено. Не защото са почивни, а защото цялата държава се вдига на крак. Такъв ден е първият учебен ден. Денят, в който улиците приличат на хаотичен парад, родителите изглеждат като участници в риалити шоу, а децата – като малки принцове и принцеси, които всеки момент ще изхвърлят короната в калта.

Въздухът вибрира от смесени емоции – гордост, сълзи, истерия и силен мирис на лак за коса.

Утро с дрескод: „Формално-паникьосан“

Моята сутрин започна в 06:30. Дъщеря ми реши, че иска да бъде „като Елза“, но без роклята на Елза, а с роклята на Анна… ама синя… ама с пайети. (Спойлер: такова нещо не съществува в нашия гардероб.) Синът, от своя страна, реши, че денят ще е по-весел, ако изсипе цялото си пюре върху баща си, който тъкмо беше готов за работа.

Аз стоя пред огледалото с половин спирала (другата половина вече е на клепача) и се опитвам да вдъхна увереност: „Ще мине. Ще мине. Няма да крещиш.“

Дрескодът за първия учебен ден, който видяхме по телевизията, е добре познат:

• Майките – официални рокли с петна от закуска, но с надеждата, че никой няма да ги забележи на снимките.

• Бащите – или костюми, или тениски „Greatest Dad Ever“ – няма средно положение.

• Децата – униформа + ръкав, вече леко омазан със шоколад, защото „без шоколад не отивам никъде, мамо!“.

  
  

Националното събиране пред училището (от екрана и в задръстването)

Докато приятелките ми преживяваха първия учебен ден на живо пред училището – с балони, букети и баби, които държат речи от 1989-та, – аз гледах всичко по телевизията, с две болни деца вкъщи. На екрана майките плачат, татковците снимат като за National Geographic, а директорката се опитва да надвика общата глъч.

И точно когато си казах „добре, поне ние сме си у дома, без този хаос“, дойде моят бонус: лекарите. Две деца с температура = мисия „обиколка на лични лекари“ в два различни края на София. Да, и ние преживяхме първия учебен ден – само че не пред училище, а в софийските задръствания. Същите нерви, същата пот, същото отчаяно търсене на тоалетна след кафето… само липсваха балоните, свирките и речите. Е, речи имаше - нецензурирани, отправени не към деца, а към багери, влизащи в квартала точно в 8 ч. при положение, че има табела "Забранено влизането между 7:30 и 9 ч.) В допълнение - две деца с 39+ градуса температура, едното повръща - спи - повръща - спи, другото реве и показва, че е истински Худини излизайки от детското столче по време на движение. Добре, че не отнесох и аз някоя художествена "реч" за аварийно спиране в активна пътна лента на зелен светофар.

Очаквания срещу реалност

Да се върнем на първия учебен ден. Междувременно карайки си говоря с приятелките. Очакванията от вчера - „Ще направя красиви снимки, ще създам спомен за цял живот.“ Реалността днес: на 80% от снимките децата им са с полуотворена уста и криво цвете или си бъркат в носа.

Моите очаквания: „Ще изкараме спокоен ден у дома, ще гледаме церемонията по телевизията.“

Реалността: две болни деца, опашка пред аптеката, задръствания по „Цариградско“ и нервна система на ръба.

Родителски типажи на първия учебен ден

• Емоционалната майка: плаче от първата минута, носи салфетки за себе си и за другите.

• Супер-организираният татко: знае къде е всеки вход, има карта на училището и списък с „must-have снимки“.

• Фотографката: има DSLR, сменя обективи, кара детето да позира като модел от Vogue.

• Философът: обяснява на всеки, че училището е метафора за живота. Детето му, междувременно, яде букет.

• Аз: опитвам се да изглеждам спокойна, докато броя колко време остава до края на церемонията.

  
  

Големият въпрос

Някои родители се гордеят, други плачат, трети вадят професионални фотоапарати. Аз си мисля: „Защо под дяволите дойдох на чужд първи учебен ден и колко още такива първи учебни дни ще преживея, без да си поръчам абонамент за психотерапевт?“

Първият учебен ден е като сватба: всички се вълнуват, всички снимат, всички са облечени по-официално от обичайното – и никой не помни точно какво се е казало. Но си тръгваш с усещането, че си преживял голямо събитие.

И както винаги, истинският герой си остава майката – тя, която е извадила децата от леглата, нахранила ги е, облякла ги е (със или без кризи за чорапите) и е стигнала до училището с цвете в ръка и усмивка на лицето. Макар и леко истерична.

FAQ за първия учебен ден

1. Нормално ли е да плача повече от детето? Напълно. Детето плаче заради раздялата, ти плачеш заради ипотеката, която ще плащаш до края на образованието му.

2. Как да избера дреха за първия учебен ден? Избери нещо, което няма да показва петната от закуска. Всичко друго е второстепенно.

3. Нужно ли е букетът да е голям? Да – ако искаш да скриеш детето зад него и да избегнеш снимки.

4. Защо всички закъсняваме, а пак има 40 минути чакане? Това е древна родителска магия, предавана през поколенията.

5. Какво да правя, ако детето ми не иска да остане? Усмихни се, снимай за спомен, и се престори, че не чуваш вътрешния си глас, който крещи „И аз не искам да оставам тук!“.

6. Кога ще ми мине стресът от този ден? Никога. Просто ще се трансформира в стрес за домашните, проектите и матурите.