Моето дете яде само сух хляб и въздух. Живо е. Благодаря.

Малкото ми дете (на нежната възраст от 1 година) има хранителен режим, който може да се опише с две думи: сух хляб. Понякога, за разнообразие – въздух. Ако се чувства особено приключенски – ще близне бисквитка. Ако си мислите, че преувеличавам – елате у нас по обяд. Сложила съм приготвено домашно пюре, резенчета авокадо, сварено яйце във формата на звездичка… малък шедьовър. Малкият гурме експерт го оглежда, леко присвива очи, избутва всичко настрани с погнуса и грабва… коричка хляб от пода. От ПОДА! И я гризе като най-вкусното нещо на планетата. И да, живо е. Пълно с енергия. Бяга, крещи, катери се по мен като по катерушка. И всичко това, без да приема нещо, което по стандартите на здравия разум може да се нарече „храна“.

Дежавю в чинията

И тук идва моментът на майчината мъдрост – това не е първият ми „хлебен“ период. Голямата ми дъщеря мина по този път – хляб сутрин, обед, вечер. (Тогава бях сигурна, че ще живее завинаги на филии.)

Сега, на 4 години, тя вече е истинска гурме дама – яде поне пет неща: сух хляб (класика), макарони със сирене, кренвирш, банан и… пържени картофи. (Гордост. Гордея се с тези 5 „ястия“ почти толкова, колкото се гордея с това, че говори два езика.) От време на време забравя за алергията си към всяка друга храна и си хапва зеленчуци и месо, но само ако са сервирани в розовата кутия с Барби или синята със Стич.

Отварям Инстаграм и гледам дете, което яде суши с клечки. Моето лиже ципа на възглавницата.Някой ще каже:

– „То е до навик, възпитание и ранно приучаване.“

А аз ще кажа:

– „Добре, но това дете вчера изяде хартийка от касова бележка и оцеля. Значи сме добре.“

Сценарият у дома е прост:

• Слагам купичка с пюре пред малкия.

• Той я гледа, все едно съм му поднесла гума от кола.

• Внимателно я бута с ръка, за да падне на пода.

• След което грабва филия сух хляб и я гризва с блаженство. (Сигурно си мисли: „Ето я храната на шампионите.“)

Когато голямото ми дете беше в този етап, изпадах в паника. Четях статии, питах педиатри, купувах био-киноа и амарант (които после ядях аз, защото тя дори не ги поглеждаше).

Сега? Поглеждам малкия, който дъвче хляб с вид на човек, открил смисъла на живота, и просто си казвам: „Ще мине. После ще започне да яде и други неща. Вероятно. Някога.“

Статистиката:

• Брой ястия, които малкото ми дете яде: 1.

• Брой ястия, които голямото ми дете яде: 5.

• Прогрес: +400% (Ако това не е успех, не знам кое е.)

  
  

Важното в цялата работа

Истината е, че този „хлебен период“ не е краят на света. Децата са странни същества – понякога се хранят като веган йоги на пълнолуние, друг път като строител след смяна. И в крайна сметка, оцеляват. Растат. Понякога дори започват да ядат зеленчуци.

А междувременно, аз ще продължа да мажа филии, да чистя трохи и да си напомням, че след време ще се смея на това. (Както сега се смея на факта, че някога вярвах, че голямото ми дете ще яде само хляб завинаги.)

Не се пренапрягай, ако детето ти не се храни „по учебник“. Малките хора са странни. Днес са на хляб, утре ще проядат краставица. Или ще продължат да ядат въздух – важното е, че растат, смеят се и са обичани. Останалото ще наваксат… евентуално. С въздух между две хапки хляб.