Дядо Коледа, феята на зъбките и... мама, която казва, че си нетърпим

Знаеш ли какво е магия?

Да кажеш на едно дете, че през зимата идва старец с брада, шейна, елени и безкраен списък – и то да те погледне с онези огромни очи, пълни с доверие, и да попита само:

– „А ако нямаме комин, как ще влезе?“

Нито грам съмнение. Нито намек за ирония. Само чиста, непоклатима вяра, че щом мама го казва – значи е истина.

Феята на зъбките и други световни авторитети

Феята на зъбките?

Разбира се, че съществува. Оставяш зъбче под възглавницата, събуждаш се с монета. СлучаЕЕЕЕЕЕЕност? Не мисля.

Говорещите животни от книжките, телевизора и пижамата с еднорози?

Напълно реални. И, честно казано, в някои дни, когато не съм спала от три нощи, и аз започвам да им вярвам.

Най-силната магия

Но най-силното магическо свойство, което децата притежават, не е вярата в Дядо Коледа, нито във феите или еднорозите. А вярата в думите на родителите си. ВСИЧКИ думи.

Те ни вярват.Сляпо. Без съмнение. Без резерви.

Когато кажеш:

👉 „Ти си много умен!“ – вярва ти.

👉 „Толкова си ми мило детенце!“ – вярва ти.

👉 „Гордея се с теб!“ – вярва ти.

Но когато в момент на изтощение или нервен срив кажеш:

❌ „С теб не се издържа!“

❌ „Толкова си инатлива!“

❌ „Ще ме побъркаш някой ден!“

❌ „Само проблеми създаваш!“

– и на това ти вярва.

Детето не чува „изморена съм“

Не че си лош родител - просто си човек. Прегорял, недоспал, изяден от мисли и вина. Само че, детето не го чува така.

То не чува „мама е на ръба“.

То чува:

„Аз съм проблем.“

„Аз съм трудна.“

„Аз правя мама нещастна.“

И това – това е истинската магия на думите. Те се запечатват. Като невидими татуировки по сърцето на детето.

Децата не филтрират. Те всмукват като прахосмукачка емоциите. С думи. С тон. С поглед. С въздишка.

Но тяхната "емоционална прахосмукачка" не попива само това, което казваме, а и онова, което никога не сме искали да излезе от устата ни.

А после го носят. С месеци. С години. Понякога с цял живот.

Списъкът на Дядо Коледа

Когато им кажем, че Дядо Коледа има списък с добри и непослушни деца – те не се усмихват заговорнически. Те се боят, че няма да са в списъка с добрите деца, защото не са „достатъчно добри“.

А когато им кажем:

„Не се издържа вече с теб!“ те не чуват „мама е изморена“.

Чуват: „Може би мама не иска да е с мен.“

Истинска случка (от чорапения фронт)

Дъщеря ми отказва да си обуе чорапите. (Тя има принципен проблем с чорапите. Ако зависеше от нея, светът щеше да бъде бос и пълен с блестящи сандали.)

Аз съм вече на ниво „прегряване по диагонал“. Мъжът ми мълчи виновно с кафе в ръка. Бебето реве.

И тогава аз – майката, която чете книги за емоционална интелигентност и gentle parenting – изплювам:

„Не мога повече с тебе! Всеки ден е война!“

Тя спира. Поглежда ме. И тялото ѝ буквално се свива в себе си.

По-късно я чувам да казва на брат си: „Аз не съм добро дете. Затова мама се кара. Може би и Дядо Коледа няма да дойде.“

(В този момент исках да си избода очите с чорапите, които не си обу. Факт.)

Малките ни огледала

Децата ни са като малки огледала, които отразяват не само как изглеждаме, а как звучим. Те вярват, че нашите думи са истина. И когато са груби – боли.

Не защото са обидени. А защото вярват, че думите ни определят тях.

Не можем винаги да сме търпеливи. Но можем да сме осъзнати. Да знаем, че дори когато сгрешим, имаме шанс да поправим.

След онзи епизод с чорапите, седнах до нея и казах:

– „Извинявай, мамо, че ти казах така. Бях ядосана, но не мисля това. Обичам те.“

Тя ме погледна сериозно и попита:

– „Ама ти все пак си малко ядосана, нали?“

– „Да, но пак те обичам.“

– „Добре. И аз те обичам. Но пак няма да обуя чорапите.“

(Напредък. От психологическа травма – към преговори.)

Нашите думи = техните заклинания

Ако могат да повярват, че някой минава през комина, могат и да повярват, че са обичани, достатъчни, приети.

Ние сме техните вълшебници. Нашите думи са техните заклинания.

С тях можем да изградим дом, пълен със сигурност и обич. Или стени, зад които расте страх.

Да си родител не значи да си безгрешен. Значи да знаеш, че думите ти имат сила. И когато сгрешиш – да им покажеш, че любовта остава.

Защото ако едно дете може да вярва в Дядо Коледа, във феи, в говорещи животни и летящи елени, то може да повярва и в себе си – стига ние да му го казваме достатъчно често.

А това, колеги родители,е може би най-истинската магия на света.