Майчината вина – онзи глас, който никога не млъква

Има един глас, който майките чуват почти ежедневно. Не е гласът на детето, което вика „мамо“. Не е гласът на партньора, който пита „къде са ми чорапите“. Това е онзи вътрешен глас – строг, постоянен и безмилостен. Гласът на вината.

Той идва без покана, настанява се в ума ни и сякаш никога не замлъква.

• „Не си достатъчно търпелива.“

• „Не си достатъчно организирана.“

• „Не си достатъчно добра майка.“

И колкото повече се стараем, толкова по-силно говори.

Откъде идва този вътрешен надзирател?

От обществото, от бабата, която ти е казала „Ама ние на твоята възраст вече имахме три деца и не сме се оплаквали!“. От социалните мрежи, пълни с перфектно декорирани детски стаи, домашно приготвени био пюрета и усмихнати майки в безупречни спортни екипи, по които чудодейно няма петна. И от нас самите – защото сме убедени, че винаги можем още. По-добре. По-спокойно. По-организирано. Истината е, че този глас няма нужда от факти. Той се храни с нашата умора и със сравненията, които сами си правим.

Майчината вина има хиляди лица

Тя е там, когато си на работа и мислиш за детето.

Тя е там, когато си с детето и мислиш за работа.

Когато искаш време за себе си и се чувстваш егоистка.

Когато крещиш и след това плачеш, защото си мислиш, че си ужасна майка.

Дори когато не крещиш, но се чувстваш толкова изтощена, че се чудиш дали изобщо си жива.

Колкото повече се стараеш, толкова повече тя намира за какво да те хване. Защото майчината вина не се интересува от реалността. Тя има свои, недостижими стандарти – такива, които дори най-добрата майка на света не би могла да покрие.

Защо е толкова упорита?

Майчината вина е сложна комбинация от биология и култура. Ние сме програмирани да пазим, да обгрижваме, да държим малките си живи и здрави. Но културата добавя още един слой – очакването, че майката трябва да е винаги търпелива, винаги щастлива, винаги „перфектна“.

Реалността е, че няма такова същество. Но вината не знае това. Тя е като вътрешен надзирател, който винаги стои с тефтер в ръка и отбелязва „грешките“.

Как да се справим, когато гласът стане твърде силен?

1. Поеми дълбоко дъх. Понякога вината е просто резултат от умората. Една пауза може да я постави на място.

2. Промени гледната точка. Попитай се: „Ако моя приятелка ми сподели това, какво бих ѝ казала?“ Със сигурност няма да я наречеш „лоша майка“. Ще я прегърнеш и ще ѝ кажеш, че е достатъчна. Кажи си същото и ти.

3. Не вярвай на илюзиите. Социалните мрежи показват само фасадата. Зад усмивките често стои същата умора и същата вина.

4. Говори за това. С приятелка, с партньора, със специалист. Вината намалява силата си, когато бъде изречена на глас.

Майчината вина винаги ще се опитва да те убеди, че не си достатъчна. Но детето ти не вижда твоите „грешки“ така, както ти ги виждаш. То вижда твоя смях, твоите прегръдки, начина, по който светиш, когато го гледаш.

Ти не си перфектна – и това е прекрасно. Защото на детето ти не му трябва съвършената майка. На него му трябва истинската такава. А тя е повече от достатъчна.