Самотата в майчинството – когато си заобиколена, но невидима

В стаята има шум. Малки крачета тичат. Телевизорът бръмчи. Пералнята бучи. Някой пищи още по-силно (вероятно твоето дете… или ти – но вътре, в главата си).

И все пак – въпреки този хаос – усещането е самота. Гъста. Тежка. Приседнала до теб с едно непрекъснато:„Аз тук ли съм, или просто функционирам?“

Да бъдеш сама и да се чувстваш сама

Има огромна разлика между двете. Майчинството обаче понякога не ти дава нито едното, нито другото. Не си сама дори в тоалетната – малки ръчички винаги потропват по вратата. Но въпреки това се чувстваш изолирана. Около теб всички говорят за „вълшебния период“, за „радостта от майчинството“. В социалните мрежи – снимки с усмихнати лица, подредени кухни и бебета с панделки.

А ти? Броиш минутите до лягане. Ядеш остатъците от детската каша. И не помниш кога последно си водила истински разговор, който не започва с:„Искаш ли пиш?“

Когато връзките се разплитат

Приятелите ти без деца са заети – със срещи, пътувания, работа. Говорят за филми, които не си гледала, и ресторанти, в които не си стъпвала. Приятелите ти с деца са също толкова изтощени – опитът да се видите завършва с пет пренасрочени срещи и едно „ще се чуем пак“.

Съпругът ти често казва: „Не разбирам защо си такава – нали си вкъщи?“ И точно там, в тази невидимост, самотата става още по-силна.

Самотата има различни лица

• Тя е вечеря на маса, на която всички говорят, а ти седиш с бебето в скута и студена супа пред теб.

• Тя е „Как си?“ по телефона, на който отговаряш: „Добре сме“, без да знаеш дали в това „ние“ включваш и себе си.

• Тя е моментът, в който детето плаче, ти плачеш – и никой не чува.

• Тя е празната количка до теб на детската площадка, защото другите майки вече са намерили „своите“, а ти още се чувстваш аутсайдер.

• Тя е чувството, че си заобиколена от хора и пак си невидима.

  
  

Истината, която не се казва на глас

Искаш ли да чуеш нещо истинско? Не си сама в самотата си.

Майки по целия свят – с кариера или без, с помощ или без, с партньор или без – всички, поне веднъж, са се чувствали така. Да си самотна в майчинството не означава, че не обичаш децата си. Не означава, че не си добра майка. Означава само, че си човек. И че носиш товар, който е твърде голям за един-единствен гръб.

Какво може да направиш?

1. Да признаеш. Да кажеш: „Не съм окей“ не те прави лоша майка. Прави те истинска.

2. Да поискаш помощ. Да звъннеш на приятелка. Да кажеш на партньора си: „Имам нужда от час за себе си.“ Това не е слабост. Това е грижа за оцеляване.

3. Да търсиш общност. Среща с друга майка – дори само за кафе и въздишка – е терапия. Споделената умора е наполовина умора.

4. Да не вярваш на илюзиите. Инстаграм не показва истината. Там няма мирис на повръщано, няма бебета, които плачат три часа, няма майки, които стоят в банята и се разплакват. Но в реалността ги има – и ти не си сама в това.

5. Да бъдеш добра със себе си. Самотата често носи вина – „Защо се чувствам така, след като имам всичко?“ Истината е, че благодарността и умората могат да съществуват едновременно. Любовта и самотата – също.

Протегната ръка

Протегни ръка. И ако днес няма кой да я хване – знай, че някъде друга майка чете тези думи и кимва през сълзи. Някъде друга майка също стои с чаша студено кафе и мисли: „Само аз ли съм така?“

Не си сама.

Не си „счупена“.

Не си „лоша майка“.

Ти си майка. Сърце, което тупти. Душа, която се уморява. Човек, който има право да иска компания, подкрепа и разбиране.

Майчинството е парадокс. Понякога си обградена от шум и пак е тихо. Понякога си в пълна стая и пак е празно. Но няма да останеш вечно там.

Защото истината е, че самотата в майчинството е по-честа, отколкото си мислим. Но тя не е вечна. Тя е призив – да говорим, да се свързваме, да си признаем, че имаме нужда една от друга.

И когато някой ден чуеш майка да каже: „Не съм сама, защото и ти си тук.“ – тогава ще разбереш, че мъглата се разсейва. До тогава – знай, че този текст е протегната ръка. Хвани я.