Понякога си мечтая да избягам... и това не ме прави лоша майка

Понякога си мечтая да съм в хотел. В тиха стая. С бял, идеално изгладен чаршаф. Без никой да ме пипа, дърпа или пита къде са ми чорапите. Понякога си мечтая да пътувам сама. Да слушам друга музика освен „У дома часовник трака“. Понякога си мечтая да не съм нечия „мамо“.

И после идва вината. Как може да искам да избягам от хората, които обичам най-много? Нали те са моят смисъл? Нали така пише във всички постове с розови филтри, усмихнати деца и цитати за „безусловната любов“?

Любовта не отменя нуждата от въздух

Това е истина, която рядко казваме на глас. Можеш да обичаш децата си до безумие и въпреки това:

• Да искаш почивка от тях.

• Да ти писне да отговаряш по 76 пъти на въпроса „Защо небето е синьо?“.

• Да не ти се гушка.

• Да мечтаеш за тишина, та дори за работа в най-скучната държавна администрация, само и само да не чуваш „Мааамо!“ на всеки две минути.

  
  

И той… моят мъж. Обичам го. Наистина. Но и той понякога ми лази по нервите.

Неговото: „Ама кажи какво искаш, не мога да гадая!“

Моето: „Ти как не разбра вече?!“

Той – на дивана.

Аз – в другия край на леглото.

И въпреки всичко, още сме тук. Защото любовта е там. Просто понякога е заровена под купа пране и под безкрайните „мамо, мамо, мамо“.

Тайната мисъл

Тайната мисъл, която почти не признаваме: Обичаме семейството си. Но понякога то ни задушава. Не защото не го искаме. А защото сме се изгубили в него.

В един момент осъзнаваш, че си се превърнала в разпределителен център за всички нужди, емоции и кризи у дома. Всички имат нужда от теб – и това е прекрасно, но и изтощително.

Да поискаш време за себе си

Да искаш време за себе си не те прави лоша майка. Не те прави егоист. Прави те истински човек. Човек с нужда от въздух. Човек, който не може да дава, ако никой не му помага да се презарежда. Нормално е да си мечтаеш да избягаш. Не защото искаш да си тръгнеш завинаги, а защото просто имаш нужда да си поемеш въздух. И да, може някоя вечер да стоиш на тъмно до прозореца и да си мислиш: „Ами ако просто си купя билет и тръгна…“ Това не те прави чудовище. Не те прави неблагодарна. Те са твоят смисъл. Но ти също си свой собствен смисъл.

Вината – ненужният багаж

Майчината вина е като онази тежка чанта, която влачиш навсякъде – дори на почивка. Вина, че искаш време за себе си. Вина, че не се радваш на всяка минута. Вина, че си уморена. Но тази вина не е знак за липса на любов. Тя е знак, че си се поставила на пауза твърде дълго. И сега тялото и умът ти крещят: „Моля те, върни се при себе си!“

Истината, която трябва да помним

Ти не си само майка. Не си само съпруга. Не си само „онзи човек, който знае къде е всичко“. Ти си човек със собствени мечти, нужди и желания. И ако понякога мечтаеш да избягаш за ден или два – за хотел с бели чаршафи, за тишина, за пътуване сама – това е напълно нормално.

Ако тази вечер, докато миеш чиниите, те връхлети мисълта: „Какво би било, ако за малко изчезна…“ – знай, че не си сама. Милиони майки по света минават през същото. И те не са лоши майки. Те са просто майки. С пулс. Със сърце. С нужда от пауза. И това е напълно ОК.