Понякога мечтаеш да избягаш. Не защото не обичаш децата си, а защото обичаш и себе си. Хотел с бели чаршафи, тишина, пътуване сама – нуждата от пауза не те прави лоша майка, а човек, който има нужда да си поеме въздух.

„Как е бебето?“ – Добре. А аз? Аз съм бурито от остатъци от енергия. История за майчинството в неговия най-истински вид – без филтър, с много кафе, малко сън и доза сарказъм. Ще се припознаеш в умората, хаоса и малките моменти на щастие, които ни държат живи.

Дрямката – онзи митичен момент, в който майката вярва, че ще има време за кафе и малко покой. Но бебетата имат шесто чувство за всяко твое движение, глътка или мисъл за тоалетна. Това не е почивка – това е мисия за оцеляване.