Професия „майка“

Денят за една майка започва още преди да отвори очи. Тялото може и да лежи в леглото, но умът вече е в движение: „Имаме ли мляко? Дрехите на децата в пералнята ли са? Да не забравя да сложа нови резервни дрехи за градината. А, и ваксината на бебето е утре…“ Това е само първата смяна. А понякога – началото на ден без край.

Майчинството е маратон от задачи, мисли и грижи, които рядко попадат в нечий отчет. Няма шеф, който да каже „браво“. Няма заплата в края на месеца. Няма официален отпуск или „платена почивка“. Всъщност, дори когато ние майките физически „почиваме“, пак мислим – какво ще ядат утре, кога трябва да вземе детето от градина, дали да сменим лекаря…

Какво всъщност е „невидимата работа“?

Психолозите я наричат „умствен товар“ (mental load). Това е онзи постоянен поток от мисли, задачи и планове, който върви паралелно с реалната, физическа грижа. Да не забравиш рождения ден на колежката, да планираш ваканцията, да следиш ваксинационния календар, да си спомниш, че трябва да се купят нови обувки преди да са умалели…

Нашата работа няма фиксирано начало или край. Тя не е вписана в трудов договор. И точно заради това често остава незабелязана.

Защо светът подценява професията „майка“?

Причините са много, но няколко се открояват:

• Социалните очаквания – от векове грижата за дома и децата се счита за „естествена“ женска роля, а не за труд.

• Липсата на измерими резултати – трудно е да „докажеш“ колко усилия и часове отиват за всичко, което прави една майка.

• Културата на продуктивността – онова, което не носи пари, се възприема като по-малко ценно.

  
  

Окей ли е това, което чувстам?

Работата на нас майките не е просто уморителна – тя е изтощителна, защото идва с усещането, че никой не вижда колко много неща правиш. Когато някой каже: „Ти си вкъщи, значи си почиваш“, тези думи могат да ударят по-силно от всяка критика. Защото ние майките знаем, че дори за минута не спираме да работим.

А подценяването идва не само от партньори или семейство, а и от самите нас. Често сами се убеждаваме, че „не правим кой знае какво“ и че нашата умора не е „истинска умора“, защото не сме били на „истинска работа“. Това е капан, в който падат много от нас.

Истината е, че без тази работа нищо не би функционирало

Без нас майките, които мислим за всичко – децата няма да имат дрехи за утрешния ден, в хладилника няма да има закуска, часът при лекаря няма да бъде запазен навреме, а рожденните дни на колеги, приятели и роднини ще бъдат забравени. Ние сме мениджър, логистик, психолог, готвач, чистач и учител – едновременно и без почивка.

Какво можем да направим?

• Да говорим за това – колкото повече говорим за невидимата работа, толкова по-трудно ще бъде тя да остане пренебрегната.

• Да споделяме отговорности – партньорите трябва да участват не само в изпълнението на задачите, но и в мисловния процес.

• Да се учим да искаме помощ – и да спрем да се чувстваме виновни за това.

• Да ценим собствената си работа – защото ако ние не я оценим, няма как да очакваме някой друг да го направи.

Невидимата работа е сърцето на майчинството. Тя не се вижда. Не се измерва. Но без нея всичко спира. Без нея домът се разпада, децата остават без грижа, а семейството – без опора. Тя е тиха, но огромна. И е крайно време да започнем да я виждаме, да я уважаваме и да я ценим така, както заслужава.