Как се роди "Mama Goes Mental" - Блог за майки на ръба

Някъде между втората бебешка криза, третия отказ на храна от голямото ми дете, петото преобличане за деня (и второто за самата мен – защото да, децата повръщат и в странична посока), и поредния "романтичен" спор със съпруга ми за това кой си играе повече с децата, се роди нещо велико. Не, не трето дете, а този блог.

Да, аз – жена, съпруга, майка на две малки ураганчета (на 4 (и половина - МНОГО е важно) и 1 година, но с енергия за цяла детска градина), се събудих една сутрин, погледнах себе си в огледалото (с онзи израз на „Коя съм аз и защо се намирам в тази баня“) и си казах: „Аз или ще се побъркам, или ще напиша нещо.“ Познай кое избрах.

Трийсет и… леко разклатена

Годината е знаменателна – днес аз ставам на 30. Една възраст, в която би трябвало да си стабилен, уверен, балансиран… Е, да, само че нещо във вселената реши, че вместо баланс, ще ми даде гневни пъпки по брадичката, и екзистенциална криза в комплект с пост-кърмачески сутиен и памперси размер 5.

И така, както си седях (всъщност кляках, защото голямото ми дете отказваше да яде само, а малкото прохождаше), ми светна: „Трябва ми изход. Терапия. Или поне тишина.“

И така се роди „Мама goes mental“ - не е просто блог, а клуб на всички, които обичат децата си до лудост, но и лудват от обичта си. Място, където можеш да си признаеш, че днес сервираш филии с лютеница и сирене за вечеря, не защото си фен на класическата кухня и носталгия по твоето детство, а защото нямаш сили дори вода да свариш.

Създадох това кътче не само за вас – майки, бъдещи майки, майки-по-съдба и такива, които просто обичат да четат чуждите мъки, за да им стане по-леко. Създадох го и за себе си, защото писането ми спасява душата по-често, отколкото мъжът ми успява да смени памперс. (Тоест – рядко, но незаменимо.)

В този блог няма да намериш перфектни рецепти, безгрешни възпитателни методи и снимки на скандинавски интериори без разхвърляни играчки. Ще намериш мен – леко разчорлена, с пет бели косъма повече след всяка нощ без сън, но с чувство за хумор и много любов. Ще намериш истини, хумор, и понякога – насмешливи сълзи от умора, които се стичат по екрана.

И защо, по дяволите, „Мама goes mental“? Ами защото „Мама gets enlightened“ звучи малко скучно. Защото всяка майка по някое време „goes mental“, но после се намира отново. Понякога с помощта на вино, понякога с помощта на терапевт, а понякога – просто като прочете, че не е сама.

За финал! (и преди някой да се събуди)

Този блог е моето малко въже за спасение. И ако си стигнала до края на този текст, значи си точно на моето корабче – леко наклонено, понякога на автопилот, но с посока и вятър в косите (добре де, пясък от детската площадка).

Добре дошла. Хвани се за нещо.

И ако не друго – поне ще се посмеем заедно,

преди да изключим лампата на поредната безсънна нощ.