Казват, че децата обичат границите. Моето ги прескача като олимпиец на кофеин. Хумористичен разказ за майка, която се опитва да бъде последователна, докато реалността ѝ крещи „НЕ!“. Защото между теорията на gentle parenting и прахта под дивана има цяла пропаст – пълна с хляб, лепенки и детски аргументи.

Gentle parenting звучи като хармония, съчувствие и спокойствие. На практика? Банан в лицето, истерии преди обяд и майка, която шепне „Виждам, че си ядосан“, докато вътрешно брои до 10 и стиска солета. Хумористичен поглед към родителството между теорията и реалността.

„Как е бебето?“ – Добре. А аз? Аз съм бурито от остатъци от енергия. История за майчинството в неговия най-истински вид – без филтър, с много кафе, малко сън и доза сарказъм. Ще се припознаеш в умората, хаоса и малките моменти на щастие, които ни държат живи.

„Мамо, искам сладолед за вечеря! (или как се поставят граници, без да се изнесеш в друга държава)“ Всички книги казват, че „децата обичат границите“. Моето ги минава като танк през дантелена порта. Сладолед в супата, летене от дивана и динозаври по стената – хумористичен разказ за битките по поставянето на граници и защо банята понякога е единственото място за тишина.

„Мамо, обичам те… но съм те сринал психически 4 пъти днес.“ Добре дошла в деня на всяка майка – смесица от любов, истеричен смях и банани на пода. В тази весело-саркастична статия ще се припознаеш в малките сривове, големите „обичам те“ и хаоса, който наричаме майчинство. Чети, усмихни се и помни – ако си срината 4 пъти на ден, значи си на прав път.