1, 2, 3... 9 и сме готови! Да, ама не!

Аз като млада майка от няколко месеца мога да кажа с ръка на сърцето – колкото и книги да сме изчели, колкото и семинари да сме обиколили или видеа да сме изгледали, никога няма да сме напълно готови.

Моята история започна с преждевременното раждане на моето мъничко бебе, което остана почти месец в неонатологичното отделение.Тридесет дни, които се усещаха като тридесет години.

Тези първи дни бяха пълни с напрежение, бушуващи хормони и постоянни притеснения. Нищо не може да те подготви за това.Но когато най-накрая го гушнеш – това малко, чакано същество – светът се преобръща.Мислите ти, приоритетите ти, целият ти свят се подреждат около този малък човек.И разбираш, че да си майка не е просто да го храниш и преобличаш – ти си неговият свят.

След онези седмици в неонатологичното отделение знаех едно – когато си дойде у дома, допирът „кожа до кожа“ трябва да бъде задължителна част от нашето ежедневие.

Толкова много бях чела за този контакт, изгледала куп клипове и честно казано — усещането беше невероятно.Моят мъж, разбира се, беше малко уплашен („А сигурна ли си, че не я притискаш?“), но това не ме спря.Прекарвахме цели дни гушнати.Имаше моменти, в които тя беше почти постоянно върху мен — с кратки паузи само за хранене и преобличане.

Така си изградихме нашия ритъм.Тя заспиваше в мен – сгушена, спокойна и защитена.Докато други майки се чудеха какво да дават за колики, моето бебче спеше кротко върху гърдите ми.(Добре, да си призная – и с малко помощ от хомеопатия. 😉)

Разбира се, имахме и нужда от специализирана помощ.Нещото, за което потърсихме съдействие, беше храненето и прословутото оригване.Ей, това оригване! Понякога можехме да изкараме цял час, без да се случи.След консултация със специалист обаче нещата си дойдоха на мястото – показа ни правилните техники, обясни търпеливо и всичко стана в пъти по-лесно.

И тогава осъзнах нещо важно: трябва да се доверяваме на специалисти – но само на проверени, с човещина и разбиране.

Другата семейна драма, разбира се, беше къпането… ох, къпането!Колко бяхме смешни с моя мъж на първото къпане.Всички казват: „Лесно е.“Да, лесно е – докато не държиш своето собствено бебе.Страхът, че ще се изплъзне, че ще го изгориш, че няма да държиш правилно… филм можеше да стане!

А аз – супер уверена, нали, къпала съм бебета на четири дни без грам притеснение – и все пак, когато хванах своето, страхът надделя.Но това са едни от онези мили спомени, за които вече се сещам с усмивка.

Най-доброто решение, което взехме, беше корито с хамак.То се превърна в истинска спа процедура за нашата малка принцеса.

И така, разбрах нещо много важно – никога няма да сме напълно готови за родителството.Но точно това е най-хубавото.Да откриваш, да се учиш, да грешиш и пак да обичаш безкрайно.

Разбира се, по пътя винаги ще има и „експерти“ – баби, лели, приятелки и съседи, готови с мнение за всичко:

„Ама защо не даваш всеки да държи бебето?“„Ама защо го гушкаш толкова?“

В началото тези коментари ме дразнеха. После разбрах – не всеки, който говори, има опит, но това рядко ги спира.С времето се научих просто да се усмихвам и да следвам инстинкта си.Все пак аз познавам най-добре своето дете.

Истината е проста – това е твоето бебе.Ти решаваш кое е най-доброто за него и искаш да е в пълна безопасност.И както казва една моя приятелка с усмивка:

„Спокойно, това продължава... до идването на второто!“

Какво научих:

·       Няма „готови майки“ – има жени, които растат заедно със своите бебета.

·       Помощта е ценна, но интуицията е безценна.

·       И най-вече – позволи си да се радваш на всеки миг, дори когато е хаос.