Казват, че децата обичат границите. Моето ги прескача като олимпиец на кофеин. Хумористичен разказ за майка, която се опитва да бъде последователна, докато реалността ѝ крещи „НЕ!“. Защото между теорията на gentle parenting и прахта под дивана има цяла пропаст – пълна с хляб, лепенки и детски аргументи.

Gentle parenting звучи като хармония, съчувствие и спокойствие. На практика? Банан в лицето, истерии преди обяд и майка, която шепне „Виждам, че си ядосан“, докато вътрешно брои до 10 и стиска солета. Хумористичен поглед към родителството между теорията и реалността.